съприкосновявал

Речник на българския език

1. съприкосновявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съприкосновявал е производна форма на съприкосновявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съприкосновявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съприкосновявал е производна форма на съприкосновявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съприкосновявал — мин. деят. св. прич. м. р.

съприкосновявал е производна форма на съприкосновявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съприкосновявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съприкосновявал е производна форма на съприкосновявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).