съприкосновявало

Речник на българския език

1. съприкосновявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съприкосновявало е производна форма на съприкосновявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съприкосновявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съприкосновявало е производна форма на съприкосновявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съприкосновявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съприкосновявало е производна форма на съприкосновявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съприкосновявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съприкосновявало е производна форма на съприкосновявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).