съплеменен

Речник на българския език

съплѐменен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • саплеменен
  • саплеменин
  • саплеминен
  • саплеминин
  • съплеменин
  • съплеминен
  • съплеминин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съп-ле-ме-нен
непълен член съп-ле-мен-ния
пълен член съп-ле-мен-ни-ят
ж. р. съп-ле-мен-на
членувано съп-ле-мен-на-та
ср. р. съп-ле-мен-но
членувано съп-ле-мен-но-то
мн. ч. съп-ле-мен-ни
членувано съп-ле-мен-ни-те