съотборниче

Речник на българския език

съотборниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-от-бор-ни-че
членувано съ-от-бор-ни-че-то
мн.ч. съ-от-бор-ни-че-та
членувано съ-от-бор-ни-че-та-та