съобщителен

Речник на българския език

съобщѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

съобщѝтелна, съобщѝтелно, мн. съобщѝтелни, прил. Който служи за съобщение. Съобщителна мрежа.

Грешни изписвания (15)

  • саобщителен
  • саобщителин
  • саобщитилен
  • саобщитилин
  • саубщителен
  • саубщителин
  • саубщитилен
  • саубщитилин
  • съобщителин
  • съобщитилен
  • съобщитилин
  • съубщителен
  • съубщителин
  • съубщитилен
  • съубщитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-об-щи-те-лен
непълен член съ-об-щи-тел-ния
пълен член съ-об-щи-тел-ни-ят
ж. р. съ-об-щи-тел-на
членувано съ-об-щи-тел-на-та
ср. р. съ-об-щи-тел-но
членувано съ-об-щи-тел-но-то
мн. ч. съ-об-щи-тел-ни
членувано съ-об-щи-тел-ни-те