съмнало

Речник на българския език

1. съ̀мнало — наречие (тип 188) редактиране

Значение

ср., само ед. Разг. Времето, когато става светло; развиделяване. Тръгнах по съмнало.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • съмналу
  • съмнъло
  • съмнълу

2. съмнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съмнало е производна форма на съмна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съмнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съмнало е производна форма на съмна (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки