съкооператорка

Речник на българския език

съкооператорка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-ко-о-пе-ра-тор-ка
членувано съ-ко-о-пе-ра-тор-ка-та
мн.ч. съ-ко-о-пе-ра-тор-ки
членувано съ-ко-о-пе-ра-тор-ки-те
звателна форма