съквартирантка

Речник на българския език

съквартира̀нтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съквартира̀нтки, ж. Жена съквартирант.

Грешни изписвания (15)

  • саквартерантка
  • саквартеранткъ
  • саквартирантка
  • саквартиранткъ
  • саквъртерантка
  • саквъртеранткъ
  • саквъртирантка
  • саквъртиранткъ
  • съквартерантка
  • съквартеранткъ
  • съквартиранткъ
  • съквъртерантка
  • съквъртеранткъ
  • съквъртирантка
  • съквъртиранткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сък-вар-ти-ран-т-ка
членувано сък-вар-ти-ран-т-ка-та
мн.ч. сък-вар-ти-ран-т-ки
членувано сък-вар-ти-ран-т-ки-те
звателна форма