съимператорче

Речник на българския език

съимператорче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-им-пе-ра-тор-че
членувано съ-им-пе-ра-тор-че-то
мн.ч. съ-им-пе-ра-тор-че-та
членувано съ-им-пе-ра-тор-че-та-та