съименниче

Речник на българския език

съименниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съимениче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-и-мен-ни-че
членувано съ-и-мен-ни-че-то
мн.ч. съ-и-мен-ни-че-та
членувано съ-и-мен-ни-че-та-та