съѝменница
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. съѝменници, ж. Жена съименник.
Грешни изписвания (31)
- саименеца
- саименецъ
- саименица
- саименицъ
- саименнеца
- саименнецъ
- саименница
- саименницъ
- саиминеца
- саиминецъ
- саиминица
- саиминицъ
- саиминнеца
- саиминнецъ
- саиминница
- саиминницъ
- съименеца
- съименецъ
- съименица
- съименицъ
- съименнеца
- съименнецъ
- съименницъ
- съиминеца
- съиминецъ
- съиминица
- съиминицъ
- съиминнеца
- съиминнецъ
- съиминница
- съиминницъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съ-и-мен-ни-ца | |
|---|---|---|
| членувано | съ-и-мен-ни-ца-та | |
| мн.ч. | съ-и-мен-ни-ци | |
| членувано | съ-и-мен-ни-ци-те | |
| звателна форма | — | |