съизвършителство

Речник на българския език

съизвършителство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-из-вър-ши-тел-с-т-во
членувано съ-из-вър-ши-тел-с-т-во-то
мн.ч. съ-из-вър-ши-тел-с-т-ва
членувано съ-из-вър-ши-тел-с-т-ва-та