съиграч

Речник на българския език

съиграч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-иг-рач
непълен член съ-иг-ра-ча
пълен член съ-иг-ра-чът
мн.ч. съ-иг-ра-чи
членувано съ-иг-ра-чи-те
бройна форма съ-иг-ра-ча
звателна форма