съзаклятничество

Речник на българския език

съзакля̀тничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • сазаклятнечество
  • сазаклятнечеству
  • сазаклятнечиство
  • сазаклятнечиству
  • сазаклятничество
  • сазаклятничеству
  • сазаклятничиство
  • сазаклятничиству
  • сазъклятнечество
  • сазъклятнечеству
  • сазъклятнечиство
  • сазъклятнечиству
  • сазъклятничество
  • сазъклятничеству
  • сазъклятничиство
  • сазъклятничиству
  • съзаклятнечество
  • съзаклятнечеству
  • съзаклятнечиство
  • съзаклятнечиству
  • съзаклятничеству
  • съзаклятничиство
  • съзаклятничиству
  • съзъклятнечество
  • съзъклятнечеству
  • съзъклятнечиство
  • съзъклятнечиству
  • съзъклятничество
  • съзъклятничеству
  • съзъклятничиство
  • съзъклятничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-зак-лят-ни-чес-т-во
членувано съ-зак-лят-ни-чес-т-во-то
мн.ч. съ-зак-лят-ни-чес-т-ва
членувано съ-зак-лят-ни-чес-т-ва-та