съзаклятница

Речник на българския език

съзакля̀тница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • сазаклятнеца
  • сазаклятнецъ
  • сазаклятница
  • сазаклятницъ
  • сазъклятнеца
  • сазъклятнецъ
  • сазъклятница
  • сазъклятницъ
  • съзаклятнеца
  • съзаклятнецъ
  • съзаклятницъ
  • съзъклятнеца
  • съзъклятнецъ
  • съзъклятница
  • съзъклятницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-зак-лят-ни-ца
членувано съ-зак-лят-ни-ца-та
мн.ч. съ-зак-лят-ни-ци
членувано съ-зак-лят-ни-ци-те
звателна форма