съжителка

Речник на българския език

съжѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съжѝтелки, ж. Жена съжител.

Грешни изписвания (7)

  • сажителка
  • сажителкъ
  • сажитилка
  • сажитилкъ
  • съжителкъ
  • съжитилка
  • съжитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-жи-тел-ка
членувано съ-жи-тел-ка-та
мн.ч. съ-жи-тел-ки
членувано съ-жи-тел-ки-те
звателна форма