съешаване

Речник на българския език

съеша̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • саешаване
  • саешавъне
  • саишаване
  • саишавъне
  • съешавъне
  • съишаване
  • съишавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-е-ша-ва-не
членувано съ-е-ша-ва-не-то
мн.ч. съ-е-ша-ва-ния
членувано съ-е-ша-ва-ни-я-та