съдържим

Речник на българския език

съдържѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

съдържѝма, съдържѝмо, мн. съдържѝми, прил. Който се съдържа в нещо.
същ. съдържѝмост, съдържимостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • садаржим
  • садържим
  • съдаржим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-дър-жим
непълен член съ-дър-жи-мия
пълен член съ-дър-жи-ми-ят
ж. р. съ-дър-жи-ма
членувано съ-дър-жи-ма-та
ср. р. съ-дър-жи-мо
членувано съ-дър-жи-мо-то
мн. ч. съ-дър-жи-ми
членувано съ-дър-жи-ми-те