съдоклад

Речник на българския език

съдокла̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. съдокла̀ди, (два) съдокла̀да, м. Допълнителен доклад на друго лице по въпросите от основния доклад.

Грешни изписвания (4)

  • садоклат
  • садуклат
  • съдоклат
  • съдуклат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-док-лад
непълен член съ-док-ла-да
пълен член съ-док-ла-дът
мн.ч. съ-док-ла-ди
членувано съ-док-ла-ди-те
бройна форма съ-док-ла-да
звателна форма