съдия

Речник на българския език

съдия̀ съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. съдѝи, м.
1. Длъжностно лице с юридическо образование, което разрешава съдебни дела.
2. Човек, който изказва мнението си, като преценява, съди. Съдия на самия себе си.
3. В спорта — лице, което следи за спазване правилата на играта и отчита резултата. Футболен съдия.
прил. съдѝйски, съдѝйска, съдѝйско, мн. съдѝйски (в 1 и 3 знач.). Съдийска бригада. Съдийска свирка.

Грешни изписвания (8)

  • садейа
  • садейъ
  • садийа
  • садийъ
  • съдейа
  • съдейъ
  • съдийа
  • съдийъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-дия
непълен член съ-ди-я-та
пълен член съ-ди-я-та
мн.ч. съ-дии
членувано съ-ди-и-те
бройна форма съ-дии
звателна форма съ-ди-йо