съгрешаване

Речник на българския език

съгрешаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съг-ре-ша-ва-не
членувано съг-ре-ша-ва-не-то
мн.ч. съг-ре-ша-ва-ния
членувано съг-ре-ша-ва-ни-я-та