съглашателски

Речник на българския език

съглаша̀телски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • саглашателске
  • саглашателски
  • саглашатилске
  • саглашатилски
  • саглъшателске
  • саглъшателски
  • саглъшатилске
  • саглъшатилски
  • съглашателске
  • съглашатилске
  • съглашатилски
  • съглъшателске
  • съглъшателски
  • съглъшатилске
  • съглъшатилски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съг-ла-ша-тел-с-ки
непълен член съг-ла-ша-тел-с-кия
пълен член съг-ла-ша-тел-с-ки-ят
ж. р. съг-ла-ша-тел-с-ка
членувано съг-ла-ша-тел-с-ка-та
ср. р. съг-ла-ша-тел-с-ко
членувано съг-ла-ша-тел-с-ко-то
мн. ч. съг-ла-ша-тел-с-ки
членувано съг-ла-ша-тел-с-ки-те