съгласна

Речник на българския език

1. съгла̀сна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съгла̀сни, ж. Съгласен звук.

Грешни изписвания (3)

  • сагласна
  • сагласнъ
  • съгласнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съг-лас-на
членувано съг-лас-на-та
мн.ч. съг-лас-ни
членувано съг-лас-ни-те
звателна форма

2. съгласна — ж. р.

съгласна е производна форма на съгласен (ж. р.).