съвремие

Речник на българския език

съвремие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съв-ре-мие
членувано съв-ре-ми-е-то
мн.ч. съв-ре-мия
членувано съв-ре-ми-я-та