съвместителство

Речник на българския език

съвместѝтелство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Едновременно заемане на две и повече щатни работни места, от които едното е основно. Работя по съвместителство в два университета.

Грешни изписвания (15)

  • савместителство
  • савместителству
  • савместитилство
  • савместитилству
  • савмистителство
  • савмистителству
  • савмиститилство
  • савмиститилству
  • съвместителству
  • съвместитилство
  • съвместитилству
  • съвмистителство
  • съвмистителству
  • съвмиститилство
  • съвмиститилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съв-мес-ти-тел-с-т-во
членувано съв-мес-ти-тел-с-т-во-то
мн.ч. съв-мес-ти-тел-с-т-ва
членувано съв-мес-ти-тел-с-т-ва-та