съвместителка

Речник на българския език

съвместѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съвместѝтелки, ж. Жена съвместител.

Грешни изписвания (15)

  • савместителка
  • савместителкъ
  • савместитилка
  • савместитилкъ
  • савмистителка
  • савмистителкъ
  • савмиститилка
  • савмиститилкъ
  • съвместителкъ
  • съвместитилка
  • съвместитилкъ
  • съвмистителка
  • съвмистителкъ
  • съвмиститилка
  • съвмиститилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съв-мес-ти-тел-ка
членувано съв-мес-ти-тел-ка-та
мн.ч. съв-мес-ти-тел-ки
членувано съв-мес-ти-тел-ки-те
звателна форма