съвкупяване

Речник на българския език

съвкупяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • съвкупъване
  • съфкупъване
  • съфкупяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съв-ку-пя-ва-не
членувано съв-ку-пя-ва-не-то
мн.ч. съв-ку-пя-ва-ния
членувано съв-ку-пя-ва-ни-я-та