съвещателен

Речник на българския език

съвеща̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

съвеща̀телна, съвеща̀телно, мн. съвеща̀телни, прил.
1. Който се отнася до правото за изказване на мнение в съвещание. Съвещателен глас. Съвещателен орган.
2. Който е предназначен за съвещание. Съвещателна зала.

Грешни изписвания (15)

  • савещателен
  • савещателин
  • савещатилен
  • савещатилин
  • савищателен
  • савищателин
  • савищатилен
  • савищатилин
  • съвещателин
  • съвещатилен
  • съвещатилин
  • съвищателен
  • съвищателин
  • съвищатилен
  • съвищатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-ве-ща-те-лен
непълен член съ-ве-ща-тел-ния
пълен член съ-ве-ща-тел-ни-ят
ж. р. съ-ве-ща-тел-на
членувано съ-ве-ща-тел-на-та
ср. р. съ-ве-ща-тел-но
членувано съ-ве-ща-тел-но-то
мн. ч. съ-ве-ща-тел-ни
членувано съ-ве-ща-тел-ни-те