съботен

Речник на българския език

съ̀ботен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • съботин
  • събутен
  • събутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-бо-тен
непълен член съ-бот-ния
пълен член съ-бот-ни-ят
ж. р. съ-бот-на
членувано съ-бот-на-та
ср. р. съ-бот-но
членувано съ-бот-но-то
мн. ч. съ-бот-ни
членувано съ-бот-ни-те