събличане

Речник на българския език

събличане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съб-ли-ча-не
членувано съб-ли-ча-не-то
мн.ч. съб-ли-ча-ния
членувано съб-ли-ча-ни-я-та