съблазнявам

Речник на българския език

съблазня̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

съблазня̀ваш, несв. и съблазня̀, св.; кого, с Какво.
1. Привличам с нещо приятно; изкушавам. Той го съблазни с изгодното предложение за работа.
2. Подмамвам, склонявам, прелъстявам.

Грешни изписвания (7)

  • саблазнявам
  • саблазнявъм
  • саблъзнявам
  • саблъзнявъм
  • съблазнявъм
  • съблъзнявам
  • съблъзнявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съб-лаз-ня-вам съб-лаз-ня-ва-ме
2 лице съб-лаз-ня-ваш съб-лаз-ня-ва-те
3 лице съб-лаз-ня-ва съб-лаз-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съб-лаз-ня-вах съб-лаз-ня-вах-ме
2 лице съб-лаз-ня-ва съб-лаз-ня-вах-те
3 лице съб-лаз-ня-ва съб-лаз-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съб-лаз-ня-вах съб-лаз-ня-вах-ме
2 лице съб-лаз-ня-ва-ше съб-лаз-ня-вах-те
3 лице съб-лаз-ня-ва-ше съб-лаз-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съблазнявал съм съблазнявала съм съблазнявало съм съблазнявали сме
2 лице съблазнявал си съблазнявала си съблазнявало си съблазнявали сте
3 лице съблазнявал е съблазнявала е съблазнявало е съблазнявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съблазнявал бях съблазнявала бях съблазнявало бяхме съблазнявали
2 лице беше съблазнявал беше съблазнявала беше съблазнявало бяхте съблазнявали
3 лице беше съблазнявал беше съблазнявала беше съблазнявало бяха съблазнявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съблазнявам ще съблазняваме
2 лице ще съблазняваш ще съблазнявате
3 лице ще съблазнява ще съблазняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съблазнявал ще съм съблазнявала ще съм съблазнявало ще сме съблазнявали
2 лице ще си съблазнявал ще си съблазнявала ще си съблазнявало ще сте съблазнявали
3 лице ще е съблазнявал ще е съблазнявала ще е съблазнявало ще са съблазнявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съблазнявам щяхме да съблазняваме
2 лице щеше да съблазняваш щяхте да съблазнявате
3 лице щеше да съблазнява щяха да съблазняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съблазнявал щях да съм съблазнявала щях да съм съблазнявало щяхме да сме съблазнявали
2 лице щеше да си съблазнявал щеше да си съблазнявала щеше да си съблазнявало щяхте да сте съблазнявали
3 лице щеше да е съблазнявал щеше да е съблазнявала щеше да е съблазнявало щяха да са съблазнявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съблазнявал съм съблазнявала съм съблазнявало съм съблазнявали сме
2 лице съблазнявал си съблазнявала си съблазнявало си съблазнявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съблазнявал съм съблазнявала съм съблазнявало съм съблазнявали сме
2 лице съблазнявал си съблазнявала си съблазнявало си съблазнявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съблазнявал била съм съблазнявала било съм съблазнявало били сме съблазнявали
2 лице бил си съблазнявал била си съблазнявала било си съблазнявало били сте съблазнявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съблазнявам щяла съм да съблазнявам щяло съм да съблазнявам щели сме да съблазняваме
2 лице щял си да съблазняваш щяла си да съблазняваш щяло си да съблазняваш щели сте да съблазнявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съблазнявал щяла съм да съм съблазнявала щяло съм да съм съблазнявало щели сме да сме съблазнявали
2 лице щял си да си съблазнявал щяла си да си съблазнявала щяло си да си съблазнявало щели сте да сте съблазнявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съблазнявал бих съблазнявала бих съблазнявало бихме съблазнявали
2 лице би съблазнявал би съблазнявала би съблазнявало бихте съблазнявали
3 лице би съблазнявал би съблазнявала би съблазнявало биха съблазнявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съб-лаз-ня-вай съб-лаз-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съб-лаз-ня-ван
непълен член съб-лаз-ня-ва-ния
пълен член съб-лаз-ня-ва-ни-ят
женски род съб-лаз-ня-ва-на
членувано съб-лаз-ня-ва-на-та
среден род съб-лаз-ня-ва-но
членувано съб-лаз-ня-ва-но-то
множествено число съб-лаз-ня-ва-ни
членувано съб-лаз-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съб-лаз-ня-вал
непълен член съб-лаз-ня-ва-лия
пълен член съб-лаз-ня-ва-ли-ят
женски род съб-лаз-ня-ва-ла
членувано съб-лаз-ня-ва-ла-та
среден род съб-лаз-ня-ва-ло
членувано съб-лаз-ня-ва-ло-то
множествено число съб-лаз-ня-ва-ли
членувано съб-лаз-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съб-лаз-ня-вал
женски род съб-лаз-ня-ва-ла
среден род съб-лаз-ня-ва-ло
множествено число съб-лаз-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съб-лаз-ня-ващ
непълен член съб-лаз-ня-ва-щия
пълен член съб-лаз-ня-ва-щи-ят
женски род съб-лаз-ня-ва-ща
членувано съб-лаз-ня-ва-ща-та
среден род съб-лаз-ня-ва-що
членувано съб-лаз-ня-ва-що-то
множествено число съб-лаз-ня-ва-щи
членувано съб-лаз-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съб-лаз-ня-вай-ки