съблазнявал

Речник на българския език

1. съблазнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съблазнявал е производна форма на съблазнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съблазнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съблазнявал е производна форма на съблазнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съблазнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

съблазнявал е производна форма на съблазнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съблазнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съблазнявал е производна форма на съблазнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).