съблазнителка

Речник на българския език

съблазнѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съблазнѝтелки, ж. Жена съблазнител.

Грешни изписвания (15)

  • саблазнителка
  • саблазнителкъ
  • саблазнитилка
  • саблазнитилкъ
  • саблъзнителка
  • саблъзнителкъ
  • саблъзнитилка
  • саблъзнитилкъ
  • съблазнителкъ
  • съблазнитилка
  • съблазнитилкъ
  • съблъзнителка
  • съблъзнителкъ
  • съблъзнитилка
  • съблъзнитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съб-лаз-ни-тел-ка
членувано съб-лаз-ни-тел-ка-та
мн.ч. съб-лаз-ни-тел-ки
членувано съб-лаз-ни-тел-ки-те
звателна форма