събирачка

Речник на българския език

събира̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. събира̀чки, ж. Жена събирач.

Грешни изписвания (7)

  • саберачка
  • саберачкъ
  • сабирачка
  • сабирачкъ
  • съберачка
  • съберачкъ
  • събирачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-би-рач-ка
членувано съ-би-рач-ка-та
мн.ч. съ-би-рач-ки
членувано съ-би-рач-ки-те
звателна форма