съавторка

Речник на българския език

съа̀вторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съа̀вторки, ж. Жена съавтор.

Грешни изписвания (15)

  • саавторка
  • саавторкъ
  • саавтурка
  • саавтуркъ
  • саафторка
  • саафторкъ
  • саафтурка
  • саафтуркъ
  • съавторкъ
  • съавтурка
  • съавтуркъ
  • съафторка
  • съафторкъ
  • съафтурка
  • съафтуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-ав-тор-ка
членувано съ-ав-тор-ка-та
мн.ч. съ-ав-тор-ки
членувано съ-ав-тор-ки-те
звателна форма