схизма

Речник на българския език

схѝзма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

църк. Отделяне на част от църквата, като се запазва догматиката; разкол, разцепление.ист. Разколът между Католическата и Източноправославната църква през 867 г. Окончателната схизма настъпва през 1204 г. с предателското разграбване на Константинопол от кръстоносците.

Грешни изписвания (1)

  • схизмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. схиз-ма
членувано схиз-ма-та
мн.ч. схиз-ми
членувано схиз-ми-те
звателна форма