суши

Речник на българския език

1. су̀ши съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суше

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ши
членувано су-ши-то
мн.ч. су-ши-та
членувано су-ши-та-та

2. суши — мн. ч.

суши е производна форма на суша (мн. ч.).

3. суши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

суши е производна форма на суша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. суши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

суши е производна форма на суша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. суши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

суши е производна форма на суша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

6. суши — повелително наклонение, ед. ч.

суши е производна форма на суша (повелително наклонение, ед. ч.).