сухопътен

Речник на българския език

сухопъ̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сухопъ̀тна, сухопъ̀тно, мн. сухопъ̀тни, прил. Който е свързан с действия върху сушата. Сухопътни войски.

Грешни изписвания (7)

  • сохопътен
  • сохопътин
  • сохупътен
  • сохупътин
  • сухопътин
  • сухупътен
  • сухупътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-хо-пъ-тен
непълен член су-хо-път-ния
пълен член су-хо-път-ни-ят
ж. р. су-хо-път-на
членувано су-хо-път-на-та
ср. р. су-хо-път-но
членувано су-хо-път-но-то
мн. ч. су-хо-път-ни
членувано су-хо-път-ни-те