сухар

Речник на българския език

суха̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. суха̀ри, (два) суха̀ра, м.
1. Изсушен, препечен хляб, който има по-голяма трайност.
2. Прен. Разг. Сух, неконтактен, неотзивчив, скучен човек.
прил. суха̀рен, суха̀рна, суха̀рно, мн. суха̀рни (в 1 знач.).

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • сохар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-хар
непълен член су-ха-ра
пълен член су-ха-рът
мн.ч. су-ха-ри
членувано су-ха-ри-те
бройна форма су-ха-ра
звателна форма