суровица

Речник на българския език

су̀ровица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. су̀ровици, ж.
1. Още неизсъхнало отсечено дърво.
2. Дебела тояга; сопа.

Грешни изписвания (7)

  • суровеца
  • суровецъ
  • суровицъ
  • сурувеца
  • сурувецъ
  • сурувица
  • сурувицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ро-ви-ца
членувано су-ро-ви-ца-та
мн.ч. су-ро-ви-ци
членувано су-ро-ви-ци-те
звателна форма