суроватка

Речник на българския език

сурова̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сурова̀тки, ж. Течност, която се отделя от млякото при подсирването му; цвик.

Грешни изписвания (7)

  • сороватка
  • сороваткъ
  • соруватка
  • соруваткъ
  • суроваткъ
  • суруватка
  • суруваткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ро-ват-ка
членувано су-ро-ват-ка-та
мн.ч. су-ро-ват-ки
членувано су-ро-ват-ки-те
звателна форма