сурдинка

Речник на българския език

сурдѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Приспособление, с което се променя тембърът или се понижава силата на тона, издаван от духови или струнни музикални инструменти.
Под сурдинка. — Тихо, приглушено.
Поставям/поставя сурдинка (на нещо). — Върша нещо в по-слаба степен.

Грешни изписвания (3)

  • сординка
  • сординкъ
  • сурдинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сур-дин-ка
членувано сур-дин-ка-та
мн.ч. сур-дин-ки
членувано сур-дин-ки-те
звателна форма