сурат

Речник на българския език

сура̀т — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сура̀ти, (два) сура̀та, м. Разг. Пренебр. Човешко лице, образ.
• Плюя в сурата (на някого). — Казвам направо на някого какво мисля за него, изказвам презрението си.
• Плюя си на сурата. — Потъпквам чувството си за самоуважение.

Грешни изписвания (1)

  • сорат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-рат
непълен член су-ра-та
пълен член су-ра-тът
мн.ч. су-ра-ти
членувано су-ра-ти-те
бройна форма су-ра-та
звателна форма —

Връзки