суперщастие

Речник на българския език

суперщастие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперштастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-щас-тие
членувано су-пер-щас-ти-е-то
мн.ч. су-пер-щас-тия
членувано су-пер-щас-ти-я-та