суперформа

Речник на българския език

суперформа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-фор-ма
членувано су-пер-фор-ма-та
мн.ч. су-пер-фор-ми
членувано су-пер-фор-ми-те
звателна форма