супертрева

Речник на българския език

супертрева съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-т-ре-ва
членувано су-пер-т-ре-ва-та
мн.ч. су-пер-т-ре-ви
членувано су-пер-т-ре-ви-те
звателна форма