суперсуров

Речник на българския език

суперсуров прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперсуроф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-пер-су-ров
непълен член су-пер-су-ро-вия
пълен член су-пер-су-ро-ви-ят
ж. р. су-пер-су-ро-ва
членувано су-пер-су-ро-ва-та
ср. р. су-пер-су-ро-во
членувано су-пер-су-ро-во-то
мн. ч. су-пер-су-ро-ви
членувано су-пер-су-ро-ви-те