суперсекретен

Речник на българския език

суперсекретен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-пер-сек-ре-тен
непълен член су-пер-сек-рет-ния
пълен член су-пер-сек-рет-ни-ят
ж. р. су-пер-сек-рет-на
членувано су-пер-сек-рет-на-та
ср. р. су-пер-сек-рет-но
членувано су-пер-сек-рет-но-то
мн. ч. су-пер-сек-рет-ни
членувано су-пер-сек-рет-ни-те