суперперо

Речник на българския език

суперперо съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-пе-ро
членувано су-пер-пе-ро-то
мн.ч. су-пер-пе-ра
членувано су-пер-пе-ра-та