суперпарче

Речник на българския език

суперпарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-пар-че
членувано су-пер-пар-че-то
мн.ч. су-пер-пар-че-та
членувано су-пер-пар-че-та-та